Лечението на множествена склероза с алтернативни средства и билки набира все по-голяма популярност сред хората, които търсят природни начини за облекчаване на симптомите и подобряване на качеството на живот.
В тази статия ще разгледаме най-новите алтернативни подходи за подкрепа при множествена склероза – включително билки с потенциални ползи за нервната система, природни добавки и иновативни терапии. Открийте кои натурални средства могат да подпомогнат нервната функция, двигателния контрол и имунния баланс при хора, живеещи с МС.
Преди да се премине към алтернативно или конвенционално лечение на множествена склероза, е изключително важно пациентите да бъдат изследвани за възможни инфекции с Борелия (причинител на лаймска болест). Тази инфекция може да засегне перифервната централната нервна система и да предизвика симптоми, които наподобяват или се припокриват с тези на множествена склероза.
В някои случаи неврологичните симптоми и автоимунните реакции не са признак на истинска множествена склероза, а резултат от нелекувана или неправилно диагностицирана инфекция. Затова е препоръчително да се използват възможно най-чувствителни диагностични тестове за лаймска болест, преди да се постави окончателна диагноза МС. Точната диагностика е от решаващо значение за избора на подходящо лечение и за забавяне на прогресията на заболяването.
Възможна връзка между инфекцията с Borrelia и множествената склероза: Преглед на научните данни
Множествената склероза (МС) е хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с демиелинизация на централната нервна система. Въпреки десетилетия на изследвания, точната причина за МС остава неизвестна. Напоследък обаче се увеличават доказателствата в подкрепа на теорията, че инфекциозни агенти – включително Borrelia burgdorferi, причинителят на Лаймска болест – могат да играят роля в етиологията или да имитират симптомите на МС.
1. Инфекциозният произход на множествената склероза
Статията на Landry и Embers (2023) поддържа тезата, че МС може да има инфекциозен произход, като сред потенциалните причинители се посочва Borrelia burgdorferi – бактерията, която причинява Лаймска борелиоза. Авторите обсъждат механизми като молекулна мимикрия и хронична имунна активация, които могат да доведат до автоимунна реакция и увреждане на миелиновите обвивки – характерно за МС.
Научна публикация: PMID: 39483197
2. Сероепидемиологични данни: Повишена честота на антитела срещу Borrelia
Изследване, публикувано през 2024 г. в Scientific Reports, показва значимо по-висока серопозитивност за Borrelia burgdorferi при пациенти с МС в сравнение с контролна група. Това предполага вероятна връзка между излагането на борелии и развитието на заболяването.
Научна публикация: PMID: 38744898
3. По-ранни данни от Централна и Източна Европа
Още през 2000 г. Chmielewska-Badora и съавт. докладват, че пациенти с множествена склероза показват повишена серопозитивност за Borrelia, като препоръчват включването на Лаймска борелиоза в диференциалната диагноза при пациенти със симптоми на МС.
Научна публикация: PMID: 11153045
4. Хипотези за хронична инфекция и възможно лечение
Fritzsche (2005) предлага провокативната хипотеза, че в някои случаи МС всъщност може да представлява хронична, недиагностицирана Лаймска борелиоза. Той описва случаи на подобрение при пациенти с МС, лекувани с продължителна антибиотична терапия.
Научна публикация: PMID: 15617845
5. Връзка с лимфоми и имунни нарушения
Batinac и съавт. (2007) откриват асоциация между Лаймска болест, множествена склероза и първичен ефузионен лимфом, предполагайки възможна обща имунопатогенеза.
Научна публикация:PMID: 17197115
6. Диференциална диагноза: Множествена склероза или Лаймска болест?
Испанско изследване от 1990 г. подчертава трудността при разграничаване на невроборелиоза от МС. Авторите настояват за внимателна диагностика, особено в ендемични зони за Лаймска болест.
Научна публикация: PMID: 2388492
Заключение
Данните от множество проучвания поддържат възможността за участие на Borrelia в развитието или имитацията на множествена склероза. Въпреки че все още липсва консенсус, тези открития поставят под въпрос строго автоимунната природа на МС и налагат нуждата от допълнителни клинични и молекулярни изследвания. Диференциалната диагноза между Лаймска борелиоза и МС е критична за правилното лечение и прогнозата на пациентите.
Лечение на множествена склероза с нови лекарства, билки и иновативни технологии
Множествената склероза е хронично автоимунно заболяване, което засяга централната нервна система и поставя сериозни изпитания пред ежедневието на хиляди хора по света. Освен физическите ограничения, болестта често носи със себе си и емоционални, когнитивни и социални предизвикателства, които променят не само живота на засегнатите, но и на техните близки.
Докато конвенционалната медицина предлага ограничен арсенал от средства за овладяване на симптомите и контрол върху прогресията, интересът към допълващи и алтернативни терапии непрекъснато се засилва. Редица съвременни изследвания сочат, че определени природни вещества, билки и иновативни натурални формули могат да окажат положително въздействие върху нервната система, да подпомогнат имунната регулация и да подобрят цялостното състояние на пациентите.
В тази статия ще разгледаме един от най-обещаващите алтернативни подходи в подкрепа на хората с множествена склероза – използването на карвакрол от липозомно масло от риган, като потенциален инструмент за модулиране на възпалителните процеси и подкрепа на неврологичното здраве.
Защо стандартните етерични масла не са подходящи за терапия при неврологични и автоимунни състояния като множествена склероза
Етеричните масла отдавна са се утвърдили като част от природната медицина, ценени заради своите антисептични, противовъзпалителни и успокояващи свойства. Но въпреки техния потенциал в контекста на общото здраве, при сложни заболявания като множествена склероза тяхната ефективност е сериозно ограничена, когато се използват в традиционната им форма. Причините се коренят както в техните молекулярни характеристики, така и във фармакокинетиката на усвояването им от организма.
Ограничена бионаличност и химична нестабилност
Много от ключовите съединения в етеричните масла – като евгенол, линалол и карвакрол – притежават свойства, които ги правят неподходящи за директна терапевтична употреба при хронични заболявания:
- Те са силно летливи и се разграждат бързо при излагане на светлина, въздух или топлина, което води до загуба на активност;
- Поради своята липофилна природа и нестабилност, усвояването им при перорален прием е слабо и непостоянно;
- В кръвния поток достигат в изключително ниски концентрации, които рядко са достатъчни за постигане на клиничен ефект;
- Метаболизират се бързо от черния дроб, което допълнително ограничава тяхното действие и продължителност в тялото;
- В повечето случаи се задържат основно в стомашно-чревния тракт, като голяма част от тях се елиминира преди да окаже съществено системно въздействие.
Поради тези ограничения, за да бъде постигната реална терапевтична стойност при невродегенеративни и автоимунни състояния като множествена склероза, е необходимо използването на по-усъвършенствани форми – липозомни масла, които осигуряват стабилност, по-добра абсорбция и насочено действие.
Липозомно масло от риган: Нов потенциален съюзник при множествена склероза
Множествената склероза (МС) е хронично автоимунно заболяване, което засяга централната нервна система и води до възпаление, демиелинизация и прогресивна неврологична дисфункция. Докато съвременната медицина предлага редица имуносупресивни и симптоматични терапии, интересът към природни алтернативи, които подпомагат организма без странични ефекти, се засилва все повече. Един от обещаващите природни агенти, който добива популярност в този контекст, е липозомното масло от риган.
Какво представлява ригановото масло и защо е различно в липозомна форма?
Ригановото масло се извлича от растението Origanum vulgare и е богато на карвакрол – мощен фенолен компонент с доказани противовъзпалителни, антиоксидантни, антимикробни и имуномодулиращи свойства. В стандартната си форма обаче ригановото масло страда от няколко ограничения:
- Ниска бионаличност при перорален прием
- Бърз метаболизъм в черния дроб
- Дразнене на стомашно-чревния тракт
- Ограничено преминаване през кръвно-мозъчната бариера
Липозомната форма решава тези проблеми чрез капсулиране на активните молекули в липозоми – малки наночастици, изградени от фосфолипиди, които:
- Подобряват усвояването в организма
- Предпазват активните съставки от разпад
- Улесняват транспортирането им до тъкани, включително мозъка
- Намаляват дразненето на храносмилателната система
Ползи от липозомното масло от риган при множествена склероза
Противовъзпалителен ефект върху централната нервна система
Карвакролът в ригана има способността да потиска провъзпалителни цитокини като IL-6, TNF-α и COX-2 – фактори, които са свързани с възпалителните огнища в мозъка и гръбначния мозък при МС. Липозомната форма увеличава вероятността тези молекули да достигнат до централната нервна система.
Антимикробно действие и връзка с инфекциозни тригери
Някои учени предполагат, че микробиологични агенти като Borrelia burgdorferi (лаймска болест) могат да играят роля в отключването или утежняването на автоимунни процеси. Ригановото масло е едно от най-ефективните природни средства срещу борелии, кандида и други патогени.
Антиоксидантна защита
Оксидативният стрес е важен фактор в прогресията на множествената склероза. Карвакролът действа като мощен антиоксидант, който неутрализира свободните радикали и подпомага клетъчната защита.
Имуномодулиращ ефект
При МС е важно не само да се потисне имунният отговор, но и да се балансира. Маслото от риган може да регулира прекомерната имунна активация, без да потиска изцяло защитните функции на тялото.
Приложение и безопасност
Липозомното масло от риган се приема перорално, най-често разтворено във вода или друга течност. За разлика от чистото масло, то е много по-щадящо за лигавиците и лесно се абсорбира. Важно е да се използва внимателно и под наблюдение на специалист, особено при хора с хронични заболявания или приемащи медикаменти.
Заключение
Липозомното масло от риган представлява обещаваща и безопасна природна алтернатива за подкрепа на организма при множествена склероза. Макар да не замества традиционната терапия, то може да се включи като допълнение към цялостен подход за справяне със симптомите и възпалителните процеси. Науката продължава да открива нови възможности в света на фитотерапията – и риганът, в своя най-модернизиран вид, определено заслужава внимание.
Сега нека внимателно да разгледаме публикацията на учените. Оригинална статия: Effect of Carvacrol on histological analysis and expression of genes involved in an animal model of multiple sclerosis
Влиянието на карвакрола върху хистологични промени и генна експресия при животински модел на множествена склероза
Контекст
Множествената склероза (МС) е най-честото нетравматично неврологично заболяване при млади и хора в средна възраст. То води до атрофия на централната нервна система (ЦНС), загуба на миелин и увреждане на аксоните. Поради ограничената ефективност на традиционните терапии, учените търсят алтернативни подходи, включително използване на природни вещества с антиоксидантни свойства, каквото е карвакролът.
Цел на изследването
Настоящото проучване има за цел да изследва противовъзпалителното и терапевтично действие на карвакрол върху симптомите на МС, използвайки здрави и болестно индуцирани женски плъхове от вида Lewis.
Методология
Проучването включва три групи плъхове:
- Контролна група (здрави)
- Група с индуциран модел на множествена склероза (EAE)
- Група с EAE, лекувана с карвакрол (25 мг/кг, инжектиран ежедневно)
Извършени са хистологични изследвания и анализ на експресията на гени, свързани с възпаление (IL-1, IL-17, NF-κB, TNF-α), както и с възстановяването на миелина (MBP, OLIG2 и PDGFR-α). Изследванията са проведени върху поясната част на гръбначния мозък, с помощта на методи като хематоксилин-еозин (H&E), Luxol Fast Blue оцветяване и имунофлуоресцентна хистохимия.
Резултати
- Животните, третирани с карвакрол, показват значително по-ниски клинични резултати спрямо нетретираните с EAE (p < 0.001).
- Експресията на възпалителни гени като IL-17, IL-1 и NF-κB е намалена при третираните с карвакрол.
- Гените, свързани с миелинизацията – MBP и OLIG2, показват повишена активност след лечението.
- PDGFR-α е силно повишен при болестния модел, но карвакролът не оказва значителен ефект върху него, както и върху TNF-α.
- Хистологичният анализ показва по-слаба инфилтрация на възпалителни клетки в гръбначния мозък след прилагането на карвакрол.
- Имунофлуоресцентният анализ потвърждава повишена продукция на MBP и намалена секреция на IL-17.
Заключение
Карвакролът показва значим терапевтичен потенциал чрез:
- Потискане на възпалителните процеси
- Стимулиране на процеси, свързани с възстановяване на миелина
- Подобряване на клиничната картина и хистологичните показатели при множествена склероза (в модела EAE)
Проучването подсказва, че карвакрол може да бъде полезно допълнение към лечението на МС и заслужава по-нататъшни изследвания.
Увод
Подробните наблюдения на френския невролог Жан-Мартен Шарко относно натрупването на възпалителни клетки, демиелинизацията и загубата на аксони в така наречените „плакети“ – увредени участъци в бялото вещество на мозъка и гръбначния мозък – довеждат до въвеждането на термина „дисеминирана склероза“ или както днес е известна – множествена склероза (МС) (Mackay and Rose, 2013).
МС е най-разпространеното хронично възпалително и автоимунно заболяване на централната нервна система, водено от анормална реакция на имунната система. То се характеризира с патологично активиране на Th1 и Th17 T-клетки, които атакуват миелиновата обвивка на нервните влакна. Това води до разрушаване на аксоните, атрофия на ЦНС и трайни неврологични увреждания, което влошава способността на мозъка и гръбначния мозък да предават сигнали – със сериозни последствия за качеството на живот на пациентите (Bhattacharya et al., 2012; Vigne et al., 2022).
Множествената склероза (МС) обикновено се проявява в две основни форми:
- Ремитентно-рецидивираща форма (RRMS) – по-често срещана, особено при жени в детеродна възраст
- Първично-прогресивна форма (PPMS) – по-често се наблюдава при мъже (Bauthman, 2022)
Има отчетливо полово разпределение – жените боледуват по-често от мъжете в съотношение приблизително 3:2 (Mackay and Rose, 2013). Разпространението на МС варира според географския регион – в Северна Америка се среща при 30 до 150 души на 100 000. В САЩ средната годишна заболеваемост е около 3.2 на 100 000 души. В Иран, към 2020 г., са регистрирани около 80 000 души с МС, а годишно се диагностицират около 5000 нови случая.
Въпреки че пълната патофизиология на МС все още не е напълно изяснена, съществува общоприето мнение, че началната фаза на заболяването включва нарушаване на кръвно-мозъчната бариера (BBB) и проникване на възпалителни клетки в ЦНС. Това води до разрушаване на миелина и загиване на олигодендроцитите – клетките, отговорни за възстановяването на миелиновата обвивка (Constantinescu et al., 2011).
За изследване на заболяването често се използва експериментален автоимунен енцефаломиелит (EAE) – модел, при който в чувствителни гризачи се предизвиква състояние, сходно с МС, чрез имунизация с миелинови антигени, най-често с миелинов олигодендроцитен гликопротеин (MOG) (Gold et al., 2006). Този модел позволява да се изучават както патогенетичните механизми, така и потенциални нови терапии.
Една от ключовите молекули в развитието на възпалителния процес при EAE е интерлевкин-17A (IL-17A), произвеждан от Th17 клетки и γδ Т-клетки. Този цитокин активира други имунни клетки и привлича неутрофили към ЦНС, допринасяйки за възпалителното разрушение на миелина (Arima et al., 2012; McGinley et al., 2020).
Поради значителните прилики между EAE и МС, този модел е широко използван в научните изследвания за разбиране на болестта и разработване на нови терапевтични подходи (Lu et al., 2020).
Възпалението – ключов механизъм в развитието на множествена склероза
Възпалителните процеси са основен белег в патогенезата на множествена склероза (МС). С развитието на имунологията, познанията ни за сложните имунни реакции значително се разшириха – включително разпознаването и диференцирането на В- и Т-лимфоцити, както и откриването на цитокини, хемокини и интерферони, и тяхната роля в редица възпалителни заболявания, сред които и МС.
Особено значение имат Th17 клетките, за които проучванията сочат, че играят централна роля в изграждането на МС-фенотипа (Mackay and Rose, 2013). От своя страна, В-клетките също могат да влияят на множество имунни функции, като активират както Т-клетки, така и самостоятелно продуцират възпалителни медиатори. Част от В-клетките изпълняват про-възпалителна функция, основно чрез секрецията на тумор-некрозен фактор алфа (TNF-α).
И TNF-α, и TNF-β са определени като едни от най-важните възпалителни цитокини, свързани с патофизиологичните механизми при МС. In vitro изследвания показват, че тези цитокини могат да предизвикат апоптоза на олигодендроцитите – клетките, отговорни за образуването и поддържането на миелина (Kamali‐Sarvestani et al., 2007). При EAE-модела на МС се наблюдава повишено наличие на TNF-α и TNF-β в началото на формирането на лезии в ЦНС, но не и по време на процесите на възстановяване, които са свързани с активност на Th2 клетки и продукция на интерлевкин-10 (IL-10) и интерлевкин-4 (IL-4). Това подсказва, че TNF-цитокините играят ключова роля в разрушаването на бялото вещество.
TNF-α също така улеснява навлизането на Т-клетки в ЦНС, където освобождаваните цитокини и молекули допълнително увреждат олигодендроцитите. Тези Т-клетки продуцират IL-17, а след като навлязат в централната нервна система, биват активирани от антиген-представящи клетки (APC) и задействат автоимунен отговор към основни миелинови компоненти, като Myelin Basic Protein (MBP) и Proteolipid Protein (Mackay and Rose, 2013).
Някои В-клетки при пациенти с МС проявяват вроден про-възпалителен фенотип, който допълнително утежнява автоимунната реакция (Bauthman, 2022). Основните ефекторни популации в хроничното възпаление при EAE-модела са Th1 и Th2 помощни Т-лимфоцити (Mackay and Rose, 2013). Въпреки ограниченията на EAE, и това че не всички характеристики на модела отговарят напълно на човешката болест, той остава водеща in vivo система за изследване на множествена склероза (Glatigny and Bettelli, 2018).
Предизвикателства пред лечението на множествена склероза (МС) и необходимостта от нови подходи
Етиологията на множествена склероза все още не е напълно изяснена, което прави откриването на цялостно излекуване изключително трудно. Най-ефективните към момента терапии се базират на модулиране на имунната система и ограничаване навлизането на възпалителни клетки в бялото вещество на ЦНС.
Въпреки напредъка в разработването на нови имунотерапевтични средства, одобрените от FDA лекарства често са с висока цена и тежки странични ефекти. Средно разходите за лечение на пациент с множествена склероза (МС) в рамките на 10 години възлизат на над 467 000 щатски долара, ако се използва само една модифицираща заболяването терапия (DMT) (Noyes et al., 2011).
Още по-притеснително е, че никое от съществуващите лекарства не е в състояние да селективно потисне автоимунния отговор или да възстанови вече увредените тъкани. Фармакологичните интервенции се фокусират основно върху потискане на възпалението, но не и върху регенерация. Съществуват сериозни опасения относно краткосрочните и дългосрочните странични ефекти на тези терапии (Michalickova et al., 2022).
Именно тази недостатъчна ефективност на съвременните медикаменти тласка учени и изследователи да търсят алтернативни терапевтични стратегии – включително такива, базирани на природни съединения с доказани противовъзпалителни и невропротективни свойства, какъвто е карвакролът.
Карвакрол – природно съединение с терапевтичен потенциал при множествена склероза
През последните години етеричните масла предизвикват нарастващ научен интерес заради потенциалните им терапевтични ефекти при различни заболявания. Сред множеството биоактивни съединения, открити в тези масла, карвакрол се откроява със своите доказани биологични свойства. Карвакрол (2-метил-5-изопропилфенол) е течен фенолен монотерпеноид с широк спектър на действие, който се среща в изобилие в етеричните масла на растения от семейство Lamiaceae, включително риган и мащерка (Haddadi et al., 2018).
Редица in vitro и in vivo изследвания документират терапевтичния потенциал на карвакрол. Неговите основни ефекти включват антиоксидантна, противовъзпалителна, противотуморна, аналгетична, хепатопротективна и антимикробна активност (Baluchnejadmojarad and Roghani, 2016; Haddadi et al., 2018; Javed et al., 2021; Mahmoodi et al., 2019).
Карвакрол показва и благоприятни физикохимични характеристики, което го прави обещаващо фармацевтично съединение. Въпреки това, клиничната информация за приложението му при някои съвременни заболявания, като например COVID-19, все още е ограничена. Към момента не се препоръчва използването на карвакрол при COVID-19, тъй като липсва достатъчно предклинична информация за неговата безопасност и ефикасност в този контекст (Javed et al., 2021).
Съществуващите данни за механизма на действие на карвакрола сочат, че той може да има съществена роля в превенцията и лечението на редица заболявания, включително множествена склероза (МС). Антиоксидантният му ефект се свързва с наличието на хидроксилна група в молекулната му структура (Aristatile et al., 2015). При модели на исхемия-реперфузия в мозъка, прилагането на карвакрол води до намаляване на невроналната апоптоза и обема на инфаркта, като благоприятният ефект се запазва дори шест часа след индукцията на увреждането (Baluchnejadmojarad and Roghani, 2016).
Освен това, карвакрол намалява секрецията на възпалителни цитокини и инхибира узряването на дендритните клетки – ключови играчи в имунния отговор (Aristatile et al., 2013). В EAE модел (експериментален автоимунен енцефаломиелит), който имитира множествена склероза при гризачи, се наблюдава намаление в клиничните показатели и секрецията на IFN-γ и IL-17, заедно с повишаване на IL-10 и TGF-β, при култивиране на спленоцити с карвакрол (Mahmoodi et al., 2019).
Въпреки че има обещаващи предварителни данни относно ефектите на карвакрола върху възпалението и възстановяването на миелина, все още са необходими допълнителни клинични и молекулярни доказателства. До момента малко на брой проучвания са изследвали ефекта на това съединение върху инфламаторни маркери и миелинова регенерация при EAE.
Именно поради този потенциален протективен ефект на карвакрола, настоящото изследване е насочено към оценка на неговото въздействие върху възпалителните процеси и възстановяването на миелина в EAE модел при женски плъхове от щам Lewis, чрез хистологичен анализ, оценка на генна експресия и имунохистохимични методи.
Животински модел
В изследването са използвани възрастни женски плъхове от щам Lewis, с телесно тегло между 180 и 210 грама. Животните са отглеждани при строго контролирани условия – температура 22 ± 2 °C, 12-часов светло-тъмен цикъл и свободен достъп до храна и вода (ad libitum). Протоколът за работа с животни е одобрен от Етичната комисия по експерименти с животни към Медицинския университет в Лорестан (Иран) с одобрение № IR.LUMS.REC.1396.309. Всички процедури са проведени в съответствие с канадските насоки за грижа за животни в лабораторни условия (CCAC).
Индукция на EAE и клинично проследяване
Множествената склероза е моделирана чрез индукция на експериментален автоимунен енцефаломиелит (EAE) при плъховете. След имунизация, животните се претеглят ежедневно и се проследяват клиничните признаци на заболяването. Първите симптоми се появяват около 11-тия ден след имунизацията, като ден преди появата на поведенчески прояви се наблюдава значителна загуба на телесно тегло – ранен маркер за настъпваща болест.
Неврологичните прояви включват нарушена двигателна функция, започваща със слабост в опашката, която прогресира до пълна парализа на задните и предните крайници. При групата, лекувана с карвакрол, тези симптоми бяха значително по-слабо изразени.
Обсъждане на резултатите
Данните от настоящото изследване потвърждават валидността на EAE модела чрез ясно изразени неврологични дефицити, увеличен клиничен индекс, инфилтрация на възпалителни клетки в ЦНС и загуба на телесно тегло – резултати, съвпадащи с предишни изследвания (Yuan et al., 2020).
При плъховете, третирани с карвакрол, клиничният индекс е значително по-нисък в сравнение с нетретираната EAE група. Това показва, че неврологичните увреждания са били ограничени, което потвърждава терапевтичния потенциал на карвакрол – в съответствие с резултатите от Ahmadi и сътр. (2020).
Заключение
Настоящото изследване показва, че лечението с карвакрол води до:
- Потискане на експресията на про-възпалителни гени
- Повишена експресия на гени, свързани с възстановяването и регенерацията на миелина
Тези резултати потвърждават вече публикувани данни за фармакологичните ползи на карвакрол и подчертават неговия потенциал като допълваща терапия при множествена склероза. Въпреки това са необходими допълнителни проучвания за потвърждаване на безопасността и ефективността му при хора.
Принос на авторите (CRediT)
- Mahdieh Ahmadi: Идея и концепция на проекта, финансиране, формален анализ, събиране и обработка на данни, писане – оригинален ръкопис
- Akram Eidi: Научно ръководство, експериментална дейност, писане – редакция и корекция
- Hassan Ahmadvand: Научно ръководство, експериментална дейност, писане – редакция и корекция
- Mojtaba Khaksarian: Научно ръководство, експериментална дейност, писане – редакция и корекция
- Fattah Sotoodehnejadnematalahi: Научно ръководство, експериментална дейност, писане – редакция и корекция
Сега да разгледаме друга публикация с научно откритие за множествената склероза: Carvacrol ameliorates experimental autoimmune encephalomyelitis through modulating pro- and anti-inflammatory cytokines
Карвакрол облекчава експериментален автоимунен енцефаломиелит чрез модулиране на про- и противовъзпалителни цитокини
Mahmoodi et al. (2018)
PMID: 30472298 | DOI: 10.1016/j.lfs.2018.11.051
Цел на изследването
Възпалението играе ключова роля в развитието на множествена склероза (МС). Карвакрол е известно природно съединение с изразени противовъзпалителни свойства. Настоящото проучване има за цел да оцени влиянието на карвакрол върху:
- Клиничните прояви на заболяването
- Продукцията на про-възпалителни цитокини (IFN-γ, IL-6, IL-17)
- Продукцията на противовъзпалителни цитокини (TGF-β, IL-4, IL-10)
в животинския модел на множествена склероза – експериментален автоимунен енцефаломиелит (EAE).
Методи
Лабораторни мишки с индуциран EAE са разделени в групи и третирани с:
- Карвакрол в дози 5 mg/kg и 10 mg/kg
- Контролна група (получаваща само разтворител)
Лечението се прилага през ден до 21-вия ден след индукцията на EAE. На 22-рия ден е направена оценка на:
- Инфилтрацията на левкоцити в ЦНС чрез хематоксилин-еозин оцветяване
- Продукцията на цитокини от спленоцити, стимулирани in vitro с миелинов олигодендроцитен протеин (MOG)
Основни резултати
- Клиничните резултати при мишки, третирани с карвакрол, са значително по-ниски спрямо нетретираната група (P < 0.001 за 5 mg/kg и P < 0.01 за 10 mg/kg).
- Нивата на IFN-γ и IL-6 са понижени значително при двете дози на карвакрол (P < 0.001 и P < 0.01 за IFN-γ; P < 0.05 за IL-6).
- Наблюдава се повишена продукция на TGF-β при и двете третирани групи (P < 0.001).
- При доза от 5 mg/kg, спленоцитите произвеждат повече IL-10 и по-малко IL-17 в сравнение с контролната група (и двете с P < 0.01).
Заключение и значимост
Карвакрол проявява регулиращо действие върху баланса между про- и противовъзпалителни цитокини, което води до:
- Подобрение на клиничните прояви при EAE
- Намалена патологична инфилтрация в централната нервна система
Тези резултати подсказват, че карвакрол може да бъде обещаващ кандидат за допълваща терапия при множествена склероза, като неговите имуно-модулиращи свойства заслужават по-нататъшно клинично проучване.
Терапевтични перспективи
Антиоксидантни свойства на карвакрола
Оксидативният стрес възниква при дисбаланс между реактивните кислородни видове (ROS) и способността на организма да ги неутрализира чрез антиоксидантни механизми. Натрупването на свободни радикали води до увреждане на основни клетъчни компоненти – протеини, липиди и нуклеинови киселини. Етеричните масла, извлечени от растения, са естествени антиоксиданти, които предпазват клетките от увреждане и участват в превенцията на мутагени и канцерогенни процеси.
Сред тях, карвакролът демонстрира особено силни антиоксидантни и хепатопротективни свойства, като подобрява активността на ензимните антиоксиданти (каталаза, супероксид дисмутаза и глутатион пероксидаза), както и на неензимните антиоксиданти (витамин C, редуциран глутатион и витамин E) (Gursul et al., 2019; Tohidi et al., 2020). Растението Origanum vulgare L., богато на карвакрол, показва значителна антиоксидантна и антиканцерогенна активност, особено срещу клетъчни линии на троен негативен рак на гърдата (MDA-MB-231), в сравнение с глиобластомни клетки (U87) (Alagawany et al., 2015; Baranauskaite et al., 2017; Sharifi-Rad et al., 2018).
Основната причина за способността на карвакрола да улавя свободни радикали е наличието на хидроксилна група (-OH). Слабо киселинният му характер улеснява даряването на водороден атом на нестабилни молекули, като по този начин стабилизира радикалите чрез електронна резонансна структура (Cocolas et al., 2019; Mir et al., 2020).
Карвакрол доказано предпазва от оксидативни увреждания, предизвикани от хроничен стрес, и намалява увреждания в мозъка, черния дроб и бъбреците. В случаи на остър панкреатит, който често води до полиорганна недостатъчност, карвакрол проявява антиоксидантен и хепатопротективен ефект (Guarda et al., 2011; Rezvi & Roy, 2019; Samarghandian et al., 2016).
В проучване на Bakır et al. (2016), се изследва ефектът на карвакрола при мишки с панкреатит, индуциран от церулеин. Животните са разделени в групи, третирани с различни дози карвакрол (50, 100 и 200 mg/kg), включително и комбинация с церулеин. Резултатите показват:
- По-ниски нива на малондиалдехид (MDA) и 8-OH-dG (биомаркери на оксидативен стрес)
- Повишена активност на чернодробните ензими антиоксиданти – SOD, CAT, GSH-Px
- Намалени стойности на чернодробни маркери за увреждане (AST, ALT, LDH)
- Подобрено състояние на чернодробна тъкан по отношение на възпаление, некроза и съсирване
Карвакрол има и противовъзпалителни свойства, действайки като агонист на TRPA1 рецептора (йонен канал, свързан с възпалителен отговор). В проучване от 2016 г., Alvarenga et al. установяват, че карвакрол подобрява чревната структура и намалява възпалителните показатели при мишки с орална лезия, индуцирана от иринотекан (CPT-11). Карвакрол:
- Намалява активността на MPO, NF-κB и COX-2
- Потиска секрецията на TNF-α, IL-1 и KC
- Подобрява броя на левкоцитите, телесното тегло и преживяемостта
- Възстановява структурата на вилите в тънките черва
Друго изследване, проведено от Banik et al. (2019), показва, че карвакрол защитава PC12 клетки, изложени на кадмий, чрез:
- Увеличаване на глутатиона и глутатионредуктазата
- Намаляване на фрагментацията на ДНК и експресията на апоптотични маркери (mTOR, Akt, ERK1, Nrf2, NF-κB)
- Потискане на цитохром c и активиране на каспаза-3
- Повишаване на съдържанието на металотионеин в клетките
Накрая, хидроксилната група и молекулната структура на карвакрол играят ключова роля за неговата силна антимикробна активност (Wang & Wu, 2021).
Вашият коментар